- Отложеното извеждане от експлоатация на въглищни електроцентрали в България допринася за опасно замърсяване, крие риск от неспазване на новите стандарти за качеството на въздуха и забавя откъсването на страната от изкопаемите горива.
- Данните показват, че "Марица 3", въглищна централа в близост до Димитровград, е основен източник на опасно замърсяване на въздуха в района, което вреди на здравето на местните жители, особено на децата.
- Българското правителство трябва да прекрати силната си зависимост от въглищата за производство на електроенергия, да отмени решението си за отлагане на отказа от въглища, да спази крайния срок 2030 г. и да гарантира справедлив преход към икономика, основана на възобновяеми енергийни източници.
(Брюксел) Забавеното извеждане от експлоатация на въглищните мощности в България допринася за опасно замърсяване на въздуха, създава риск от нарушаване на новите стандарти на ЕС за качеството на въздуха, и забавя прехода на страната от изкопаеми горива към възобновяеми енергийни източници, посочва Human Rights Watch в доклад, публикуван днес. През 2023 г. българското правителство отложи поетапното преустановяване на употребата на въглища до 2038 г., отклонявайки се от по-амбициозните срокове, приети от други силно зависими от въглища държави в ЕС, като Чехия и Румъния.
Докладът от 45 страници, „Като затворник в собствения си дом: Въглищата продължават да тровят въздуха в България“, анализира данни, разкриващи тревожно високи нива на замърсяване на въздуха в Димитровград. Там се намира “Марица 3”, една от най-старите въглищни електроцентрали в страната. “Марица 3” отделя опасни замърсители на въздуха, които влошават неговото качество и вредят на здравето на местните жители, най-вече на децата.
„Продължаващата зависимост от въглища в България струва човешки животи и забавя енергийния преход на страната“, казва Мирто Тилианаки, старши експерт по околна среда в Human Rights Watch. „В Димитровград замърсяването на въздуха принуждава деца да пропускат училище, защото са хронично болни“, допълва тя.
Значителна част от замърсяването в България идва от индустриална дейност в близост до 10-те въглищни централи в страната, които горят силно замърсяващия лигнит и отделят токсични емисии като серен диоксид (SO₂), азотни оксиди (NOₓ) и фини прахови частици (PM).
Съгласно преразгледаната Директива на ЕС за качеството на атмосферния въздух, България трябва да затегне стандартите си за качество на въздуха до декември 2026 г. и да постигне пълно съответствие до 2030 г.
Чрез обстоен анализ на данни и интервюта с жители, експерти, местни и национални власти и представители на ЕС, Human Rights Watch разгледа въздействието на замърсяването на въздуха в Димитровград, и констатира, че жителите на града страдат от високи нива на респираторни заболявания като бронхит, астма и рак на белия дроб. Децата, в частност, са с много по-висок риск от респираторни заболявания в сравнение с тези, живеещи в близките градове.
Боби, 7-годишно момче от Димитроград, е диагностициран с хронична астма, когато е бил само на 6 месеца. Заради оплакванията си, той е често хоспитализиран и пропуска училище. Пред екипа на HRW думите му бяха: „Искам правителството да знае, че не желая повече да съм болен и искам да дишам чист въздух“.
Въпреки че други сектори също допринасят за замърсяването на въздуха в Димитровград, националните органи по опазване на околната среда признават “Марица 3” като основен източник на серен диоксид – замърсител, вреден за човешкото здраве. Високите нива на SO₂ доведоха до временно административно спиране на централата през април 2022 г.
Чрез анализ на правителствени данни за качеството на въздуха, Human Rights Watch оцени въздействието на работата на “Марица 3” върху нивата на серен диоксид (SO2 ) в Димитровград, взимайки предвид различни екологични показатели, както и замърсяването от други въглищни централи, намиращи се на около 40 км на изток. Проучването показа, че най-силният определящ фактор за нивата на серен диоксид (SO2 ) в Димитровград е дейността на “Марица 3”.
В кореспонденция с Human Rights Watch, ТЕЦ “Марица 3” АД, която оперира “Марица 3” призна, че централата допринася за нивата на серен диоксид, но подчерта, че емисиите са в актуалните законови граници за качеството на въздуха и от 2022 г. насам не са ѝ налагани никакви административни санкции. Компанията каза, че е „в процес на стратегическо планиране и оценка на необходимите мерки, за да отговорим на новите, значително по-строги ограничения.“
И в писмените си отговори до Human Rights Watch, и по време на срещи на живо с националните органи по околната среда, българското правителство недвусмислено заяви, че възнамерява да затегне регулациите за въздуха до 2026 г. Макар да са по-малко строги от препоръките на Световната здравна организация, тези нови стандарти ще осигурят по-добра защита на общественото здраве и правото на здраве в България.
Направеният от Human Rights Watch анализ на данните за замърсяването на въздуха подвърждава, че дори ако “Марица 3” продължи да функционира далеч под пълния си капацитет и периодично спира работа, за Димитровград отново съществува рискува да надхвърля често нивата на серед диоксид (SO2 ), след като бъдат въведени по-строгите стандарти, отговарящи на европейските изисквания.
Забавянето на поетапното извеждане от експлоатация на въглищните мощности в България е допринесло за увреждане на здравето на живеещите в близост хора и допълнително е спънало напредъка на страната по ключови реформи, свързани с енергийния преход, поставяйки я в риск да загуби достъпа до финансиране от ЕС. България би могла да впрегне различни ресурси за финансиране на този преход, включително чрез европейски инструменти като Фонда за справедлив преход (ФСП) и Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ). Въпреки това, многократните закъснения при разработването на пътна карта за енергийния преход и въвеждането на необходимите реформи поставят в риск 1.2 млрд. евро от ФСП, както и части от финансирането по Механизма за възстановяване и устойчивост.
„България трябва да спре да бави енергийния си преход”, казва Тилианаки. „Поставянето на 2030 г. като краен срок за поетапно извеждане на въглищата от употреба е от решаващо значение, за да се защити здравето на хората, да бъдат спазени ангажиментите ѝ по климатичната политика на ЕС и да се гарантира справедлив преход към икономика, основана на възобновяеми енергийни източници.“
